Автор Тема: Българският фолклор /бит и култура/  (Прочетена 14300 пъти)

sOflY

  • Гост
Бит и култура[/i][/u][/size][/color]



От незапомнени времена българските земи са били обитавани от различни племена и народи. Техният начин на живот и тяхната култура са формирали нашата. Още преди създаването на българската държава по нашите земи са живели гърци, илири, траки, които са били носители на една висока култура. Особено място заема културата на траките, които са създатели на изключително интересно изкуство. За български бит и култура може да се говори от втората половина на VІІ в. С идването си на Балканския полуостров славяни и прабългари влизат в контакт с местното население и със съседните народи. От тях те наследяват висока антична култура, която навлиза в бита им и с това той добива нов облик. По-късно се създава богата българска култура със свой оригинален самобитен характер върху славянска основа. Като водещ стил си остава народният, талантливо поддържан и развиван от българските майстори. За бита и културата на българите в първите векове на създаването на българската държава се знае много малко. За тях съдим от етнографски и археологически паметници. Повече сведения има от периода на Възраждането. Тогава България е под турско робство. В тези тежки за народа години се заличават царския блясък и елементите от западната култура. Остава да живее българската култура в обичаите и приложното изкуство. Корените и са толкова дълбоки, че те издържат изпитанията на времето. Народните майстори не се повлияват от пищността на стоките от Изтока. Те остават верни на функционалната значимост на своите произведения, свързани с българския бит. Българката създава своето изкуство по неписаните закони на красотата. Тя извезва мотиви и форми, завещани от майка и баба, като ги обогатява съобразно своя естетически вкус и своите потребности. Народният бит и култура спасяват нацията ни от обезличаване.
През ХVІІ-ХVІІІ в. се засилва упадъкът на Османската империя. Чувства се полет на българския дух. Българите са инициативни във всички сфери на икономическия и културен живот. Те са търговци и едни от най-добрите производители на Балканите. Произвеждат розово масло и се превръщат в едни от най-големите износители на розово масло.





Розата е символът на България и неслучайно. Казанлъшката и Карловската котловини се обединяват под названието Розова долина. Тук съществуват най-благоприятни природни за развитието на маслодайната роза. Розоберът е бил някога истински ритуал. Сега се е превърнал в туристическа атракция. Розоварството е един от най-старите и традиционни занаяти на българите. То представлява получаване на розово масло и розова вода от цветовете на маслодайната роза чрез водна дестилация с помощта на специални съоръжения. България от ХVІІ в. и досега е един от най-големите износители на розово масло в света. А розовото масло е една от най-важните съставки на парфюмерийната промишленост.
С мед българите правят съдове, които продават в Цариград, Мала Азия и Египет. Вълнените им платове обличат турската армия, а гайтаните украсяват кавалерията на цяла Източна Европа. Правят градски часовници, огромни ковани свещници, камбани. Прочуват се със своето килимарство.







То се появява още в древността, но получава разцвет през Възраждането, когато се тъкат килими с най-високо естетична стойност. Килимите се тъкат ръчно на стан от висококачествена вълна. Оформят се няколко центъра: Котел, Чипровци и Самоков. При Чипровските килими мотивите са комбинирани на основата на триъгълника. Схемата се състои от едно поле и от един до три бордюра. Цветовете са жълто, червено, черно, зелено и бяло, но доминиращият цвят е червено. При Котленските килими комбинацията на фигурите е на база –квадрат или четириъгълник. При този тип килими преобладават геометрични орнаменти, представени като вази, цветя, рози, птици. Най-често използваните цветове са били: синьо, зелено, червено, виолетово, понякога охра. Българските килими се отличават по това, че майсторите са търсили хармония между форма, съдържание и функция. Те имат подчертано български стил. Основно българката е създавала това невероятно богатство.
В родните си места българите строят църкви, училища и големи барокови къщи.





Създават се шедьоври в областта на архитектурата. В днешно време много от тези селища, в които са живели богати занаятчии и търговци са превърнати в архитектурно-етнографски резервати.
Българските манастири се оформят като огнища на творческа и просветна дейност. Тук се преосмисля традицията, съхранява се език, писменост и изкуство. Те са центрове на културен живот. Формират се национални художествени школи по иконопис и дърворезба. Самоковската, Тревненската и Банската школи са познати със собствена стилова характеристика и няколко поколения потомствени майстори, някои от които получили образование в Европа. Строгото каноничното изкуство се превръща в жизнеутвърждаващо. То се обръща към действителността. Суровите, строги тонове се заменят с ярки, весели багри.

Българинът се старае да се изяви като творец, влагайки във всяка изработена от него вещ собствено творчество. Това се забелязва и в дърворезбата и в металопластиката.





Майсторството се проявява и в изработваните шевици по дрехите и в орнаментите на тъканите.
Българката сама изработва облеклото и всички необходими тъкани за семейството. Основните цветове, които тя използва са бяло, черно, бежово и кафяво, получени от природни материали. Те се допълват от всички нюанси на червено, охра и зелено, получени също от природни продукти.
Художествената украса на тъканите се отличава с голямо локално разнообразие на стилове и колорит
Особено голямо творчество българката е постигнала в изработването на шевицата. Везането е било едно от най-главните домашни занаяти на жената в миналото. С везмо са украсявани горните дрехи – главно ризите на жените и мъжете. Шевицата е правена непосредствено върху естествената структура на тъканта с фини, обагрени в растителни багрила вълнени конци. Тя е богата на орнаменти. Нейната красота се дължи в умело подредените цветни съчетания. От меките преливни тонове на бледите цветове тя стига до силните контрасти на ярките цветове. Тя е богата на орнаменти. Най-често са срещани стилизирани цветя, растения или животински фигури. Високата художествена стойност се дължи на умелото техническо изпълнение. Везмото е дълбоко свързано с личния живот на младите. Най-честият подарък на момата за нейния избраник е бил везана риза.





Българският национален костюм е неотменна част от българския бит и култура. В основата си той е славянски, но в процеса на развитие той е приемал елементи от облеклото на древните траки и прабългари. По характер той е работно облекло, но чрез художествена украса той придобива празничен вид. Основна дреха във всички разновидности е бялата риза, която е дълга и с дълги ръкави. Върху нея се обличат различни по материал, форма и украса горни дрехи.



По вида на горните дрехи има 4 вида женски носии: еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна. Според цвета и кройката има два вида мъжки носии: белодрешна и чернодрешна. Всяка етнографска област има своя характерна носия, както работна, така и празнична и сватбена.

















Националните костюми са богато украсени с шевици, дантели, гайтани и апликации. Костюмите в зависимост от възрастта и семейното положение са били допълвани от различни орнаменти или престилки, накити и кърпи. Материалното положение на човека се съдило по стойността на материала на накитите. Те придават празничност на облеклото.

Пафтите, герданите и гривните със своята изработка са истински шедьоври на народното изкуство. Изключително богати по шарки са женските чорапи и ръкавици. Всяка част от българския костюм е завършено художествено произведение, което хармонично се съчетава с останалите.





Народната музика, народната песен, българските народни танци и народно творчество са важна част от богатото ни културно наследство. Изработката на народни инструменти е цяло изкуство.По начина на произвеждане на тона биват 3 вида: ударни, струнни и духови. Повечето от тях са срещани само в България. Техни майстори са били самите свирачи.





Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Тя е разнообразна по мелодия и ритъм. Сложните тактове биват равноделни и неравноделни. Повечето от песните са свързани с определени обичаи. България е известна със своята народна песен и фолклорните ансамбли по целия свят. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове”, фолклорният ансамбъл ”Пирин” са известни далеч зад пределите на България.





Народните танци са хореографски творби, създавани в течение на векове. Те са предимно масови. Играят се в кръг или верига. В различните етнографски области хората се отличават по стил и изпълнение. Обикновено се играят в дясна посока, а движенията са съсредоточени в краката. Повечето от хората са или с песенен съпровод или с музикален. В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави хора, пайдушки, ръченични и криви хора.
http://library.thinkquest.org/28856/bg/culture/culture.htm



БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР[/i][/u][/size][/color]



Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската духовна традиция. От средата на 19 в. се наблюдава промяна в българския културен модел чрез утвърждаването на автономната художествена култура - литература, музика, театър и др. - който на всички етапи от своя развой съдържа и един постоянен интерес към фолклора. От тогава до днес се пораждат и променят други фолклорни форми, които се свързват в най-общ план с градската традиция в едно общество, което има свой път в модерния свят.

Класическият фолклор на българите съдържа характеристиките на богато развита и жизнена до наши дни културна система. В ареален план тя се развива върху землището на българския етнос, формира се върху едно пространство в Югоизточна Европа, което надхвърля държавните граници на днешна България. Носител на тази култура е и една многобройна диаспора в Южна Русия, в Украйна и Молдова, както и в областта Банат на сегашна Румъния. Изследванията, които се осъществиха с особена активност през последните десетилетия, показват дълбока приемственост между класическия фолклор на българите и духовния живот на древните траки, както и сложна трансформация на славянската и прабългарската традиция, осъществена с особена интензивност през 9 в. след приемането на християнството и утвърждаването на славянобългарската писменост. Богатата документация на българския фолклор, натрупана през 19 и 20 в. показва, че той свързва дълбоко духовния развой на българите с културните традиции на останалите балкански народи, независимо от тяхната религиозна идентичност и самостойна етническа история. Същевременно, в своята вътрешна същност този фолклор показва дълбока взаимовръзка с живота на българския етнос и в неговата конкретност като ежедневие, и като историческа съдба. От тук и двустранната същност на българския фолклор като тип култура. От една страна, той ни се представя като духовен израз на аграрен тип социалност, където основното е претворяването на годишния стопански цикъл и на жизнения цикъл на човека в една културна традиция, чиято основа е фолклорната обредност. От друга страна, в него се всмуква историческото време на българите, чиято интерпретация намира най-внушителен израз в българския героически епос, който е родствен на епоса на сърбите и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи. И в единия, и в другия случай в основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и таласъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето" и т. н.

Българската календарна и семейна обредност заедно с всичко друго съдържа един основен мотив - брачната тема и един основен персонаж - тези, на които предстои брак. Забележително е, че зимната обредност извежда на преден план обредните дружини на неженените момци, които на 24 декември (6 януари) след полунощ започват своя обреден път от дом в дом, образувайки чети, наречени коледари или сурвакари, които пеят цикъл венчални песни със сложно митично съдържание. Техен аналог са пролетните момински обреди и най-вече т. нар. лазарки - момински обредни групи със свой репертоар, наситен с трагични мотиви. В този контекст богата е българската маскарадна обредност, която изключва карнавала в неговия западноевропейски вариант. Дълбока ритуализация на взаимодействието между половете откриваме и в такива древни форми на общ труд като седенките и тлаките, в жетвата или в пищните празнични хороводи, особено ярки в дните, означени като Великден и Гергьовден. Що се отнася до жизнения цикъл на човека, тук основното е една обредност, свързана с раждането на човека, разгърната сватбена празничност, обединена от фигурата на невястата и сложна погребална обредност, която продуцира и по-нататъшното развитие на култа към мъртвите.

Върнем ли се към българския епос, ще трябва да обърнем внимание на образа на юнака, най-често Крали Марко, с неговата исполинска сила и на специфичната рефлексия към турското нашествие на Балканите през 14 в., което поражда и баладичните образи на последния цар, най-често Иван Шишман, на мъчениците за вярата, по правило девойки, на развиващата се съпротива в лицето на българските хайдути.

Музикалният израз на тази културна система има своите регионални и общи характеристики. Ние разпознаваме родопската и тракийската песен, шопската песен, македонската песен и т. н. и заедно с това - българския песенен двуглас, феномена на неравноделните тактове и т. н.

Що се отнася до разказвателното изкуство, българската приказка съдържа наред с интереса към вълшебното и една богата битова сюжетика, противопоставяща богатия и бедния, хитрия и глупавия и наситена с неподправен и първичен хумор. Основният хумористичен герой в българската традиция е Хитър Петър, който е в специфично съперничество с познатия в един много широк евразийски ареал Настрадин Ходжа. Българинът има усет за легендарното, свързано най-често със старозаветна образност и притежава живо чувство за историческото предание, съхранено в топонимията. Границата на историческата памет на българина във фолклора е 14 в. - падането под турско робство и заедно с това отвъд тази граница идват митични представи за водни бикове, заровени съкровища и пр., които отново напомнят за далечните основи на българската фолклорна култура.

Тази култура кореспондира без особени противоречия с православното християнство. Българите имат свой религиозен епос, където основните персонажи са Господ, Богородица, Св. Георги, Св. Петър и Св. Димитър. В прозаични текстове се откроява българският светец Св. Иван Рилски. У българите, приели исляма, намираме едно криптохристиянство и заедно с това съхранена свежест на автентичната българска фолклорна традиция с промени в именната система и в структурата на самата обредност.

В края на 19 и началото на 20 в. фолклорната традиция на българите получава нови импулси най-вече в Македония и Тракия, където под влияние на революционната действителност се създават значим брой песни. Същият процес се наблюдава по-късно в Добруджа. Градската култура поражда нови явления, сред които се открояват анекдотите, свързани с образа на Бай Ганьо, влиянието на градския шлагер и т. н. Днес фолклорната традиция на българите се радва на специфичен интерес от страна на новите явления в музиката, където си дават среща различни стилови и жанрови форми. Свидетели сме на любопитна намеса на композитори и изпълнители, която поражда неочаквани резултати. Заедно с това засили се присъствието на изпълнители от средите на етническите общности и най-вече на циганите, чието музикално изкуство не от вчера влияе върху българския фолклор. В международен план българският фолклор се радва на всеобщо и компетентно признание.

Проучванията върху българския фолклор започват от средата на 19 в. Основно значение за неговото опознаване има капиталният сборник "Български народни песни" от Димитър и Костадин Миладинови, издаден през 1861 г. Основно документацията се публикува в уникалния "Сборник за народни умотворения и народопис", основан през 1889 г. от видния учен и общественик проф. Иван Д. Шишманов. Досега от този сборник са издадени 65 тома.

Главен изследователски център по проблемите на фолклора в България е Институтът за фолклор при Българската академия на науките. Фолклор се преподава във всички филологически факултети на българските университети, във висшите музикални училища и в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Основните публикации по фолклористика днес предлага сп. "Български фолклор", основано през 1975 г.
 

|Проф. Тодор Ив. Живков|
Доктор на филологическите науки,
главен редактор на сп. "Български фолклор"



Темата ще бъде продължена с представянето на Български народни изпълнители!!![/size][/color]

sOflY

  • Гост
Re: Българският фолклор /бит и култура/
« Отговор #1 -: 22.09.2006, 19:35:51 »
Темата продължава  на първо място с най - великият глас на България![/size][/color]

Валя Балканска[/i][/u][/size][/color] 

 

Валя Балканска е родена през 1942г. в смолянската махала Логут сред родопските върхове. Любовта й към шарените черги се преплита с красотата на песните, които нейната майка и баба й завещават. Тя не помни баща си, но знае, че запеел ли – планините се разтърсвали. През годините, у дома или на работа край пчелина, тя неусетно научава безброй песни от родното си място.

 

През 1965 г. става солист на Националния ансамбъл за народни песни и танци “Родопи” - Смолян. През същата година печели златен медал на Първия национален фестивал за фолклорни изкуства в Копривщица. През годините се редят още много награди и посещения в редица страни.

 

През 1977 г. Карл Саган, американският астроном и физик, изпраща песента “Делю Хайдутин” в изпълнение на родопската певица като послание в космоса. Всяка от двете космически станции – Вояджър I и Вояджър II, пази по една покрита със злато грамофонна плоча , съдържаща гласове, шепоти, песни и музикални откъси от нашата планета. По своя път към съзвездието Малката мечка станциите ще носят ценния си товар близо шестдесет хиляди години.

 

Това е и най-високото признание за певческия талант на Валя Балканска. Родопчанката с прекрасния глас – потомка на Орфей и гордост за България.

Голямата ни българска певица носи на гърба си открай време както славата, така и човешката злоба. Преди време във филм, посветен на нея, Валя Балканска разказа, че е напуснала ансамбъл “Родопи” заради завистта. Две нейни конкурентки заявили, че не нейният глас лети в Космоса. Те претендирали, че записаната на диск народна песен “Излел е Дельо хайдутин” е изпълнена от тях. Независимо чий е гласът, тази песен се превърна в запазен знак на България. Тя я изстреля в небето. И до днес Балканска обича да разказва как направили прословутия запис на една бърчинка в Родопите заедно с гайдаря Димитър Петковски. “Дельо хайдутин” полетя в Космоса, избрана измежду 25 000 други български народни песни.…
Автор: "Марица”



АНСАМБЪЛ " РОДОПА" - СМОЛЯН - СИМВОЛ НА БЪЛГАРСКОТО[/i][/u][/size][/color]

 

Създаден през далечната 1960 -та година с цел да издирва, съхранява и популяризира родопското песенно богатство, ансамбълът бързо развива творческия си потенциал и намира трайно място в културния живот на Смолян и областта. Първите му ръководители са Никола Кенов, Апостол Кисьов и Атанас Капитанов. Те работят с възрожденски плам и ентусиазъм за утвърждаване на родопския фолклор из всяко кътче на Родопите. 
От октомври 1962 година към ансамбъла се създава танцов състав, който включва дванадесет танцьори. Сред първите солисти и изпълнители в ансамбъла се вписват имената на: Надежда Бочукова, Елена Грибачева, Васка Сариева, Бойка Присадова, Валя Балканска, Христина Лютова, Дочо Гречков, Младен Койнаров, Димитър Петковски, Георги Мусорлиев.

 
 
Най-популярните и обичани песенни заглавия в репертоара на ансамбъла са:"Заспало е челебийче", "Месечинко льо, грейливка", "Страхиле, страшен хайдутин" .Ансамбъл " Родопа " е реализирал над 80 хореографски постановки, по-известните от които са : " Утро над Родопа", "Родопска сватба", "Гергьовден", "Цветя от Родопа", "Легенда за невястата" . Изнесъл е над 4000 концерта в България и по света, осъществил е множество записи в БНТ и БНР, носител е на над дванадесет награди и грамоти.

 
 
Днес "Родопа " Смолян е утвърден и обичан ансамбъл, с оригинален стил и репертоар, с млад и сплотен творчески колектив, с изявени солисти и отговорни ръководители . Той е и школа за много талантливи родопски певци, певици и инструменталисти, прославили България далеч зад нейните предели:Валя Балканска, Христина Лютова, Бойка Присадова, Златина Узунова, Сийка Иванова, Младен Койнаров, Георги Мусорлиев, Димитър Петковски, Петър Янев, Тодор Глухов.

 
 
С голям интерес от почитателите на родопския фолклор се очаква и новият компактдиск на ансамбъла, който ще излезе на музикалния пазар в началото на 2003- та година.

 

Антон Гърдев

sOflY

  • Гост
Re: Българският фолклор /бит и култура/
« Отговор #2 -: 22.09.2006, 19:36:26 »
EВА квартет и петият елемент
[/b][/i][/u][/size][/color]

текст ваня шекерова
фотография васил къркеланов


Събрали се четири моми - от четирите краища на България. Събрали се, за да пеят фолклор. И пеят - така, както са пели майките и бабите им и в същото време съвсем различно. Изпълненията им на автентични и обработени български народни песни, на църковни песнопения са акапелни (без музикален съпровод) и звучат като космически послания. София, Гергана, Евелина и Даниела заедно с Милен. Милен е диригентът.

"Ева квартет" записа първия си самостоятелен CD "Български фолклорни дарове". Тяхно изпълнение е включено от швейцарския продуцент Марсел Селие в сборния албум "Спиритус" заедно с гласовете на Андреа Бочели, Горан Брегович, Ера, Дийп Форест…

Отивам на една тяхна репетиция в деня, когато на пазара е техният нов компактдиск. Три от девойките - Ева, Гергана и София вече са на стъпалата пред музикалната академия и премятат със смях снимките от последното турне в Германия. Даниела закъснява, идва едновременно с диригента Милен. Току-що са й извадили зъб и се страхува, че няма да може да пее с все още вдървена от упойката уста.

В една свободна стая четирите момичета се събират около грохнало пиано, зад което сяда Милен. Започва настройване на най-трудните, най-сложните и фини инструменти - гласовете. Милен подава акордите, откликват като силно ехо четири много колоритни и много чисти гласа. Даниела с извадения зъб без усилие се потапя в най-ниските октави на своя контраалт.

Евелина дъвче дъвка и разработва гласовия си диапазон. София намира веднага себе си, а Гергана, която още по коридорите припяваше, сякаш никога не "излиза от роля". Миг и зазвучава с кристална чистота стара-прастара песен. "Снощи седенки кладохме. Плевни го, равни го, зомни го, накичи го, бульо мари байова." Откъде у тия толкова млади хора има толкова хъс да пеят фолклор. Какви са, кои са, защо?

Квартетът[/u]

контраалт: Даниела Стоичкова, софиянка. Възпитаничка на средното музикално училище в Котел. При запознаване казва: "Ние сме народни певици. Жалостиви". Останалите допълват: "Източноправославни, неосъждани и полови атлети…" Даниела е Стрелец, на 26 години. Пее най-напред в женския народен хор в БНТ, после в държавен ансамбъл "Филип Кутев" и след конкурс влиза в "Мистерията на българските гласове".

Там съдбата я събира с останалите момичета и с Милен. Сега Даниела смята, че само фатално стечение на обстоятелствата - болест, недай Боже, преместване по семейни причини или усещането, че тъпче на място биха я накарали да се раздели с тях. "За 5 години репетиции, концерти, събирания, спорове, смях вече сме преодолели различията в характерите си. Знаем коя за какво може да се намръщи и точно кога ще й мине. Нямаме тайни един от друг, нямаме задни мисли. Хубаво ни е да сме заедно."

Любим цвят: ярките, не пастелните - жълто, зелено, червено.

Любимо питие: плодов сок, с еднакво удоволствие пие домашна ракия и скъпо уиски.

Музика: съвременна без метъл и техно, които я влудяват.

Цвете: палма. Последните две от колекцията си е донесла от Япония, тук си добавила още две. Копае градинката пред блока без да й мигне окото, мете стълбището, събира фасовете и хартийките под балконите. 

Танци: обича ритмичните съвременни танци.
Не полага особени грижи за фигурата си в смисъл, че не ходи на фитнес. Вярва в действието на антицелулитните козметични продукти. Съчетано обаче с диети от плодове и зеленчуци.

Има гадже, с което движи от 5 години и по последни сведения ще се бракосъчетава догодина.

Алт: Евелина Стоилова, перничанка, по-скоро граовка. Завършила средно музикално училище в Котел, висше - в Югозападния университет в Благоевград. Зодия Риби, 24-годишна. Свири на пиано и тамбура. Една година пяла в ансамбъл "Пирин", през 1995 се явила на конкурс в "Мистерията на българските гласове".

Любим цвят: няма, обича добрите съчетания, останалите я наричат огнена жена

Музика: латино, афинитет към пиринския фолклор

Няма гадже, не се страхува от съжителство с мъж, който няма отношение към музиката. Пълна с идеи - неин е дизайнът на обложката на компактдиска, дава сполучливи съвети дори на фотографите, когато ги снимат.

Мецосопран: София Ковачева, пловдивчанка. Скорпион, на 30 години. От малка учила солфеж, пиано, акордеон, пяла в битов хор и група за политически песни, била солистка на ансамбъл "Тракия". Сега е благодарна на майка си, която я понатиснала да продължи да пее и да направи музиката своя професия. Не може да си представи как може 8 часа да работи на едно място. В квартета репетират по 2-3 часа. Много хора й казват: "Хубаво пееш, но какво работиш?" А се връща от работа изтощена, грохнала - пеенето иска изключително внимание и висока концентрация.

Никога не би приела да пее по сватби. "Срам ме е от такива текстове и мелодии. Сега се чувстваме като последните мохикани, пеейки фолклор. Никой не може да разбере защо не пеем поп-фолк и не се напълним с пари…"

Цвят: зелено

Музика: оригинална етномузика, обича да пее арабска

Танц: тангото, но никога не танцува, притеснява се

Сопран: Гергана Димитрова, плевенчанка, от семейство на народни изпълнители в Северняшкия ансамбъл. И тя е Риби, 25-годишна. Искала да свири на цигулка, да става балерина, но от втори клас по настояване на баща си започнала да учи гъдулка. Това много й помогнало за слуха. В музикалното училище я приели и с гъдулка, и с пеене.

Избрала гласа - най-трудния музикален инструмент. Рано разбрала, че има слаба психика и не може да се справя със сценичната треска. На конкурса за "Мистерията" се явила веднага след музикалното училище и смята, че в това няма нищо случайно. Просто е трябвало да стигне до края, да срещне останалите момичета, да бъде една от четирите в "Ева".

"Една от нас да не е същата, всичко се променя", казва Гергана. Вярва в предопределението, навсякъде носи със себе тамян, за да я пази от лоши очи. Лъчезарният й външен вид лъже - тя е затворена, вглъбена и сериозна. Работила известно време като манекенка в "Хай левъл": "Бяха младежки амбиции, но не ми хареса. Видях средата и бързо се отказах.."

Любим цвят: черно, бяло, сиво

Музика: ориенталска, обича да танцува ориенталски танци и хора. Смята, че е срамота един българин да не знае стъпките поне на право хоро. В Бразилия се запалила по самбата, обича и рока с добър партньор.

Петият елемент[/u]
Милен Иванов, гайдар, завършил хорово дирижиране в Консерваторията. Хората трудно се оправят с една жена - той - с четири. "Чувствам се страхотно. Работата с тях е като магия - те я правят и я предават, получава се един страхотен заряд, който не може да те остави равнодушен. Страшно много се обичаме.

Момичетата са ми истинските приятели. Смятам, че успявам да ги намирам - винаги става моето, но те трябва да са убедени, че е тяхното. Усещам се с тях като петия елемент - любовта, ако приемем, че всяка една олицетворява някой от останалите четири - огън, земя, вода и въздух." Накаран да характеризира всяка от певиците с едно определение, Милен не се замисля: "София е мъдростта, Евелина - кибритът, Гергана - доброта до наивност, Даниела - прагматизмът."

Девойките пък смятат, че ако диригентът им не е мъж, няма да е същото. Приемат го хем като равен: "Закопчей ми безопасната игла на шамията, Милене!", "Помогни ми с багажа", хем като нещо повече - с желязна дисциплина следват всичките му напътствия. Той е омиротворителят на различните им темпераменти, оприличават го на стартера в автомобила. Съжителството им е гарнирано с чувство за хумор. То им помага да решават проблеми, да реагират адекватно.

Репетициите им винаги започват с кафе и завършват с глътка ракийка. Веднъж само опитали да тръгнат с ракията и репетиция просто нямало - само страхотен кикот, до припадък. Със смях разказват как са пяли с носиите на Копакабана в Бразилия - потта течала по лицата им, имали чувството, че ще припаднат. Или как в Холандия се явили на сцената с по два пуловера под ризите и сукманите - на снимките оттам изглеждат като тетки.

А иначе са тънки и стройни момичета (и Милен), които никой няма да подмине с безразличие. Още повече, след като ги чуе как пеят.

sOflY

  • Гост
Re: Българският фолклор /бит и култура/
« Отговор #3 -: 22.09.2006, 19:36:50 »

Рождена дата - 1954 година. Родно място - шепа българска земя, събрала в себе си седем планини и реки, прострели се като две ръце към света. Слънчев край на сребърни води и изумрудени поляни, на вълшебство от звуци и легенди . . .

А Благоевград, един красив кът с ярко отношение към българското народно изкуство!
Тук преди 50 години ансамбъл Пирин пое по трудния път към духовния свят на съвременника и го измина, пресякъл планетата по много меридиани, пребродил континенти и държави...
А в родината - нито педя място, където да не го знаят, обичат и чакат отново като скъп гост.




Често казват, че от песните и танците на ансамбъла сякаш струи светлина,че те сгряват хората.

И наистина е така, защото с неговото изкуство въплъщението на народния талант е искрено и чистосърдечно.
Поетът Евтим Евтимов споделя в едно крилато обръщение възторга на слушателите и зрителите от това изкуство :
" Запеят ли певците, запяват древните борове, запяват древни скали, запява една история, скътала в себе си минало, настояще и бъдеще. Запявят китните равнини, събрали много слънце, много светлини и много мелодии. Заслушан в тях усещам силата на своя народ, превъплътена в песен, ритъм и цвят. Залюлеят ли се тънките пирински хора, извити на два, на три ката, човек има чувството че се вият планински реки ..."

 
Песните и танците на ансамбъл "Пирин" използват мотиви от народното творчество, но притежават подчертано звучаща съвременна мелодика, хармонизация, съвременни ритми и пластика и внасят свежест и пъстрота в репертуара му. В този нов труден и търсещ истинската си творческа изява жанр на музикалната ни култура се оглежда някяк по- ярко и действено отечеството ни, новия съвременен човек и благородните му идеали; все по- властно в него звучат художествена претворени повелите на времето.



Дълги години главен художествен ръководител и диригент на ансамбъл Пирин беше професор Кирил Стефанов.
Повече от 45 години той работеше неуморно за разцвета на българското народно музикално и танцово изкуство. За човека, отдал сърцето и живота си на народното изкуство и ансамбъл "Пирин", Кирил Стефанов думите са малко. Още с встъпването си на новия пост е посрещнат от хората в колектива с надежди за високо професионално ръководство и съзидателна работа. И те се оправдаха.

Не можем да отминем съзидателното 33-годишно сътрудничество с диригента на оркестъра Стоян Стоянов, на когото, заедно с хореографа К.Апостолов, К.Стефанов поверява сериозни задачи в трите основни направления, отговорни за възхода на "Пирин".
А днес ансамбъла водят Костадин Гуцев - административен директор на ансамбъла, Тодор Бекирски - хореограф и режисьор, Йоланта Лазарова - диригент на хора, Петьо Кръстев - диригент на оркестъра, Владислав Джибаров - тонрежисьор, Атанаска Янкова - артистичен секретар и десетки вдъхновени млади изпълнители.

Взето от официалната страница